Иван Гранитски: Навършва се четвърт век от създаването на празниците „Албена“
Автор: Иван Гранитски
Четвърт век е мигновение в вероятността на историята, само че е задоволително огромен интервал, с цел да очертае трендове и насоки в самозараждането и развиването на художествените обстоятелства и събития. Още повече, когато приказваме за културни конгреси с избран обсег, план и тактика.
Когато беше основано издателство „ Захарий Стоянов “, преди повече от 25 години, породи и концепцията да се провеждат Национални културни празници, които да се организират годишно през втората половина на месец септември в редица градове от Североизточна България – Велико Търново, Добрич, Разград, Русе, Търговище, Шумен, Варна, Каварна, Балчик, Генерал Тошево, Велики Преслав, Тутракан, Силистра и прочие
И ето, че тази година се навършва тъкмо, които в първото си издание бяха наречени „ Бялата лястовица “, а по-късно се утвърди името „ Албена “ като обобщаващ знак на духа на Добруджа и именитият книжовен облик, сътворен от великия Йордан Йовков.
Днес, когато поглеждаме обратно, не може да не бъдем впечатлени, а за какво да не кажем и удивени от мащабите, които получиха през годините тези празници. Най-значими български писатели, художници, музиканти, артисти, архитекти, режисьори, учени и публицисти са взели участие през този четвърт век допълнително от 2500 събития. Става дума за министър председатели на книги, поетични рецитали, кръгли маси и полемики, пътуващи камерни изложения, камерни театрални спектакли, само че и концерти навън на по-големи сформира, и фолклорни ансамбли. Почти е невероятно, а и излишно да изброим всички имена на участниците, по тази причина ще си позволим да споменем единствено някои, които, уви, към този момент не са сред нас: Павел Матев, Асен Кисимов, Иван Балсамаджиев, Дора Бонева, Любомир Левчев, Евтим Евтимов, Никола Манев, Димитър Сотиров, Борислав Стоев, Леда Милева, Лиляна Стефанова, Владимир Владигеров, Дончо Цончев, Вили Цанков, Венцеслав Кисьов, Виктор Пасков, Вели Чаушев, акад. Константин Косев, Валери Петров, Никола Инджов, Тодор Коруев, Андрей Андреев, Цветан Козлев, Панчо Панчев (Дядо Пънч).
В самото начало замисълът на Националните културни празници „ Албена “ преследваше стратегическата цел от една страна да се показват нови произведения на създателите, а от друга – да се положат старания за пробуждане на българското общество, за изтръгването му от злокобната хватка на лотофагията и забравата на националните полезности, цели и идеали, каквато беше задачата на кукловодите, дърпащи конците на българския политически псевдоелит. И фактически в съвсем цялостното неявяване формалната страна и нейните културни институции уредниците на Националните културни празници взаимно със упоменатите общини направиха същински будителски героизъм. В общини като Шумен, Разград, Търговище, Генерал Тошево и други създателите имаха срещи даже в най-малките селца. Навсякъде бяха посрещани с погачи, шарена сол, и мед, а някъде тържествено приветствани и с духова музика. И повода по тази причина е освен уважението към гения и известността на тези създатели, само че и нетърпимата жадност на българското население в тези региони за просвета, за духовни възвишени контакти, които при непрекъснато задълбочаващата се обществена и политическа рецесия ставаха душеспасителни.
Слава богу, голямата част от събитията, самодейностите и срещите бяха отразявани от някои медии и по тази причина добросъвестните бъдещи откриватели ще могат да очертаят и проучват географията на тези духовни празници. Срещите най-често се проведоха в читалищни салони, на театрални подиуми, в галерии, в залите на някои общини, пред някоя антична цитадела или черква, или даже на транспортен съд (по река Дунав или край нос Калиакра). Духът на празниците беше заразяващ и повдигащ самочувствието на елементарния българин, смачкан от бедност, политически партизански боричкания и цялостна неустановеност за своето бъдеще.
Около издателство „ Захарий Стоянов “ и неговата водеща политика за поддръжка най-вече на българската художествена, научна, детска и прочие литература, Националните културни празници Албена спомогнаха да се оформи впечатляващ естетико-художествен кръг от създатели и имена. Към нагоре изброените класици в обособените жанрове и родове изкуство дано тук прибавим още няколко дузини, които популярност богу са живи и работят и през днешния ден безкористно за българската просвета и изкуство: Антон Дончев, Стефан Мавродиев, Недялко Йорданов, Хайгашод Агасян, Веселин Маринов, Петя Буюклиева, Андрей Пантев, Стефан Цанев, Доротея Тончева, Маргарита Петкова, Панко Анчев, Найден Вълчев, Васил Проданов, Ценко Минкин, Еделина Кънева, Георги Константинов, Алек Попов, акад. Георги Марков, Стоян Райчевски, проф. Иван Маразов, акад. Васил Гюзелев, Ивайло Мирчев, Валентина Радинска, Боян Ангелов, Надя Попова, Атанас Звездинов, Петър Андасаров, Деньо Денев, Паруш Парушев, Валери Станков, Таньо Клисуров, Ивайло Диманов.
Но за какво изброяваме всички тези имена? За да покажем, че даже когато формалните културни институции нехаят за българската просвета благодарение на обособени общини, които имат проницателни кметове и общински управления и са действителни патриоти, българските създатели могат да намерят своята реализация. И което е по-важно – изявяват освен своя самостоятелен гений, само че и работят за съхраняването на отечествената национална еднаквост и за възвръщането на вярата в днешното българско общество, че не всичко е изгубено. Поне, що се отнася до региона на културата и изкуствата.
Ето в това се състоят фундаменталните задания, цели и смисъл на Националните културни празници „ Албена “.
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в !
Четвърт век е мигновение в вероятността на историята, само че е задоволително огромен интервал, с цел да очертае трендове и насоки в самозараждането и развиването на художествените обстоятелства и събития. Още повече, когато приказваме за културни конгреси с избран обсег, план и тактика.
Когато беше основано издателство „ Захарий Стоянов “, преди повече от 25 години, породи и концепцията да се провеждат Национални културни празници, които да се организират годишно през втората половина на месец септември в редица градове от Североизточна България – Велико Търново, Добрич, Разград, Русе, Търговище, Шумен, Варна, Каварна, Балчик, Генерал Тошево, Велики Преслав, Тутракан, Силистра и прочие
И ето, че тази година се навършва тъкмо, които в първото си издание бяха наречени „ Бялата лястовица “, а по-късно се утвърди името „ Албена “ като обобщаващ знак на духа на Добруджа и именитият книжовен облик, сътворен от великия Йордан Йовков.
Днес, когато поглеждаме обратно, не може да не бъдем впечатлени, а за какво да не кажем и удивени от мащабите, които получиха през годините тези празници. Най-значими български писатели, художници, музиканти, артисти, архитекти, режисьори, учени и публицисти са взели участие през този четвърт век допълнително от 2500 събития. Става дума за министър председатели на книги, поетични рецитали, кръгли маси и полемики, пътуващи камерни изложения, камерни театрални спектакли, само че и концерти навън на по-големи сформира, и фолклорни ансамбли. Почти е невероятно, а и излишно да изброим всички имена на участниците, по тази причина ще си позволим да споменем единствено някои, които, уви, към този момент не са сред нас: Павел Матев, Асен Кисимов, Иван Балсамаджиев, Дора Бонева, Любомир Левчев, Евтим Евтимов, Никола Манев, Димитър Сотиров, Борислав Стоев, Леда Милева, Лиляна Стефанова, Владимир Владигеров, Дончо Цончев, Вили Цанков, Венцеслав Кисьов, Виктор Пасков, Вели Чаушев, акад. Константин Косев, Валери Петров, Никола Инджов, Тодор Коруев, Андрей Андреев, Цветан Козлев, Панчо Панчев (Дядо Пънч).
В самото начало замисълът на Националните културни празници „ Албена “ преследваше стратегическата цел от една страна да се показват нови произведения на създателите, а от друга – да се положат старания за пробуждане на българското общество, за изтръгването му от злокобната хватка на лотофагията и забравата на националните полезности, цели и идеали, каквато беше задачата на кукловодите, дърпащи конците на българския политически псевдоелит. И фактически в съвсем цялостното неявяване формалната страна и нейните културни институции уредниците на Националните културни празници взаимно със упоменатите общини направиха същински будителски героизъм. В общини като Шумен, Разград, Търговище, Генерал Тошево и други създателите имаха срещи даже в най-малките селца. Навсякъде бяха посрещани с погачи, шарена сол, и мед, а някъде тържествено приветствани и с духова музика. И повода по тази причина е освен уважението към гения и известността на тези създатели, само че и нетърпимата жадност на българското население в тези региони за просвета, за духовни възвишени контакти, които при непрекъснато задълбочаващата се обществена и политическа рецесия ставаха душеспасителни.
Слава богу, голямата част от събитията, самодейностите и срещите бяха отразявани от някои медии и по тази причина добросъвестните бъдещи откриватели ще могат да очертаят и проучват географията на тези духовни празници. Срещите най-често се проведоха в читалищни салони, на театрални подиуми, в галерии, в залите на някои общини, пред някоя антична цитадела или черква, или даже на транспортен съд (по река Дунав или край нос Калиакра). Духът на празниците беше заразяващ и повдигащ самочувствието на елементарния българин, смачкан от бедност, политически партизански боричкания и цялостна неустановеност за своето бъдеще.
Около издателство „ Захарий Стоянов “ и неговата водеща политика за поддръжка най-вече на българската художествена, научна, детска и прочие литература, Националните културни празници Албена спомогнаха да се оформи впечатляващ естетико-художествен кръг от създатели и имена. Към нагоре изброените класици в обособените жанрове и родове изкуство дано тук прибавим още няколко дузини, които популярност богу са живи и работят и през днешния ден безкористно за българската просвета и изкуство: Антон Дончев, Стефан Мавродиев, Недялко Йорданов, Хайгашод Агасян, Веселин Маринов, Петя Буюклиева, Андрей Пантев, Стефан Цанев, Доротея Тончева, Маргарита Петкова, Панко Анчев, Найден Вълчев, Васил Проданов, Ценко Минкин, Еделина Кънева, Георги Константинов, Алек Попов, акад. Георги Марков, Стоян Райчевски, проф. Иван Маразов, акад. Васил Гюзелев, Ивайло Мирчев, Валентина Радинска, Боян Ангелов, Надя Попова, Атанас Звездинов, Петър Андасаров, Деньо Денев, Паруш Парушев, Валери Станков, Таньо Клисуров, Ивайло Диманов.
Но за какво изброяваме всички тези имена? За да покажем, че даже когато формалните културни институции нехаят за българската просвета благодарение на обособени общини, които имат проницателни кметове и общински управления и са действителни патриоти, българските създатели могат да намерят своята реализация. И което е по-важно – изявяват освен своя самостоятелен гений, само че и работят за съхраняването на отечествената национална еднаквост и за възвръщането на вярата в днешното българско общество, че не всичко е изгубено. Поне, що се отнася до региона на културата и изкуствата.
Ето в това се състоят фундаменталните задания, цели и смисъл на Националните културни празници „ Албена “.
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в !
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ